Другите за нас

Мадарски конник
в Афганистан
Antenne air
интервю с Ал. Илиев
Авторски пантомимен спектакъл на Перперикон Номинация за награда
"Златен Перперикон"
Willamette

MTV

в. "Новинар"

радио RFI

театър Хасково

в. "Женски тайни"

о

  ART: Opera's subject: trio of artists from pre-WWI Eastern Europe

 


подробности в сайт


AMERICAN-STATESMAN ARTS WRITER


подробности в сайт

Нов Рекорд на Гинес
(тук)

 

Университет "Карнеги"
(тук)

По идея на Ал. Илиев:
Фотоизложба с икони

Училище за изкуства
(тук)

Изкуството не може
да се самоиздържа

По Марсел Марсо (тук)

Give 'Em a Hand

Saturday, March 28, 2009
    
Composer Jason Hoogerhyde will be the first to tell you it was intimidating to think about writing and producing an opera about three seminal artists - Russian artist Wassily Kandinsky, German artist Gabriele Mьnter and Austrian composer Arnold Schoenberg - whose work and collaborative ideas had a seismic impact on culture in the early 20th century and still reverberates today.
     "It's difficult for a composer to write an opera about a composer," Hoogerhyde says.
     But Hoogerhyde did. He collaborated with his colleagues, theater artist Sergio Costola and art historian Kim Smith, and this weekend "The Color of Dissonance"
, directed by Alexander Iliev  will get its premiere at Southwestern University, where all three are on the faculty.
     The opera follows the ideas of Kandinsky, Mьnter and Schoenberg during the brief period when their lives intersected. On the eve of World War I, the trio together developed new artistic theories, advocating an intuitive, spontaneous approach to art, not an intellectual one. They espoused abstraction and a break from realism. They published treatises and organized exhibits and concerts. And while World War I put an end to their collaboration, their avant-garde ideas of abstraction continued, shaping the course of the arts.
"These artists moved from a common artistic language to a pluralistic language," Hoogerhyde says. "They were interested at looking inward, rather than at the external world. And we're still feeling the ramifications of that today."

Perhaps it's serendipity then that it took such a contemporary collaboration to create a multimedia-laced opera about such pluralistic personalities as Kandinsky, Mьnter and Schoenberg. "The Color of Dissonance" involves a nearly 100-member cast of singers, dancers and actors and live continuously changing digital projections of about 7,000 images.

Perhaps it wasn't really serendipity. When the leaders at Southwestern University's Sarofim School of the Arts went looking for a production to celebrate the renovation of the school's Alma Thomas Theater, they wanted something that would incorporate all the artistic disciplines.
     Kandinsky, Mьnter and Schoenberg seemed a natural focus to the trio of Southwestern faculty. "The were trying to create a new art and in turn change society," Costola says. "And they sought to involve the body, mind and spirit to create that conflict between the individual personality and society."
     Hoogerhyde, Costola and Smith collaborated on the libretto of "The Color of Dissonance" using text culled from the correspondence and writings of Kandinsky, Mьnter and Schoenberg. The approximately 100-minute opera is divided into five scenes, each focusing on a single important moment when the lives of three artists intersected.
     Each of the roles is triple cast with a singer, a dancer and an actor portraying Kandinsky, Mьnter and Schoenberg, usually with the three embodiments of each character on stage at the same time. Southwestern vocal faculty members sing the leads; baritones Bruce Cain and Oliver Worthington and mezzo-soprano Carol Kreuscher. Southwestern student round out the cast while the orchestra is a mix of students and faculty.
     Costola and his crew mined Kandinsky's and Mьnter's paintings, Schoenberg's hand-written musical scores as well as historic film footage and photographs to assemble a vast collection of images that make for the bulk of the production's visual setting. Advanced software allows five images to be projected at once with some just alighting on a dancers body or on one portion of the large backdrop screen.
     For his part, Hoogerhyde didn't want to borrow from Schцnberg's very specific atonal style.
"The music is really my own neo-tonal language, but it involves a lot of quotations from and homage to Schoeberg," says Hoogerhyde. "It wouldn't have been right to imitate (someone else)."
Surely, the highly individualistic Kandinsky, Mьnter and Schoenberg would have no doubt agreed.
jvanryzin@statesman.com;445-3699
'The Color of Dissonance'
When: 7 p.m. Friday and Saturday, 3 p.m. Sunday
Where: Alma Thomas Theater, Southwestern University, 1001 University Ave., Georgetown
Cost: $15 ($12 seniors, $10 students and youths)
Information: 512-863-1378, www.southwestern.edu/boxoffice

0f0

о(начало)
Прилича на нашия, наричат го Мадара. Местните разказват легенди за българите

Там има местности Варна и Шумен, духа и български вятър

ТРЪГНАЛИ СМЕ ОТ ПОКРИВА НА СВЕТА
от доц. д-р Иво Панов; текст: Мария Георгиева; снимки: архив на Иво Панов

доц. д-р Александър Илиев - ръководител на експедицията

     Какво кара екип от квалифицирани специалисти в различни области да поеме към далечните и опасни земи на Афганистан; да претърси надлъж и нашир Таджикистан и Узбекистан? Факт е, че наложените хипотези се пропукват. "Така например вече не можем със същата категоричност да твърдим, че българите са хуни - монголоидността не им е присъща; не би следвало да ги сродяваме и с тюрките, последните се появяват едва през IV в. сл. Хр." - обяснява доц. Иво Панов.
     Kои сме ние, съвременните българи? С каква мая сме замесени? Чии потомци сме? От кои земи са дошли нашите предци? С какви култури са имали допирни точки и какво са заимствали от тях? А и какво са им оставили в замяна?
На тези въпроси нашата научна и просветена общност десетилетия наред търси отговор и, ако трябва да бъдем откровени докрай, не е успяла досега да го намери категорично и с достатъчна научна аргументация. Не е тайна, че битуващите в днешно време версии за нашия произход са често пъти коренно противоположни и дори взаимно изключващи се.
     Ето затова солиден научен екип с авторитетен инициативен комитет, в който присъстват имена като тези на проф. Георги Марков и проф. д-р Георги Бакалов, под егидата на Българската академия на науките и на Софийския университет "Св. Климент Охридски", и под патронажа на вицепремиера на Република България г-н Ивайло Калфин, реши да проведе национална интердисциплинарна пилотна експедиция под наслов "Българи - прародина". По този начин на сериозна научна основа се поставя една от съществуващите днес версии за произхода на прабългарите. А именно, че техните корени трябва да търсим в непосредствена близост до древната планина Имеон (Памир - Покрива на света), че те са близки до иранския етнос.
     Благодарение на ентусиазма на ръководителите на Общобългарска фондация "Тангра - ТанНакРа" - Петко Колев и Димитър Димитров, в средата на месец септември 2008 г. екип от шестима българи пое към земите на Афганистан, Таджикистан и Узбекистан. Кои бяха те: доц. д-р Александър Илиев, преподавател в НАТФИЗ и АТКИК, режисьор и оператор-фотограф - ръководител на експедицията; Петко Колев, председател на Общобългарска фондация "Тангра-ТанНакРа" - логистика; доц. д-р Иво Панов, ръководител на катедра "Класически Изток" и на специалност "Иранистика" в СУ "Св. Климент Охридски" - иранист; доц. д-р, ст.н.с. Ружа Нейкова-Саева, Институт за фолклор, БАН - фолклор и музикознание; Иво Леонкев, преподавател в НАТФИЗ, оператор-фотограф, компютърна регистрация - театрални и мистериални форми; д-р Славян Стоилов, оператор-фотограф, специалист по вътрешни болести - традиционна медицина, и лекар на експедицията.
Основната цел, която си поставихме, бе да проучим етногенезиса на българите, техния бит и култура в древността, състоянието на държавността им преди идването им в Европа през ІІ век. Да проверим има ли потомци или сродни на българите народи по тези земи. И разбира се, ако постигнем дори частичен успех в тази насока, да подготвим научния терен за пълна интердисциплинарна експедиция, която да стартира през 2009 г.

     Експедицията потегля към Афганистан с писмо от тяхното посолство. В него се посочва, че афганското министерство на външните работи ще осигури на нашите учени охрана и подходящ транспорт – брониран отдолу автомобил, заради евентуално попадане на пехотни мини. „Навсякъде, откъдето минавахме, беше изпъстрено с предупредителни знаци, че огромни територии все още не са обезвредени от мините”, разказва доц. Панов. Местните власти са наясно колко голям е рискът при преминаване през някои от териториите на Афганистан. Никой от чиновниците не се осмелява да осигури нужната охрана. Поради тази причина екипът успява да посети единствено някои северни части на страната и град Балх, който също се свързва с етнонима болгар. В Балх екипът прави интервюта с местни историци.

Името българи сред тях е познато и близко
     "Реално е наш проблем да разберем кои точно земи сме обитавали", коментира иранистът.
     Поради нажежената обстановка експедицията не успява да разгледа местностите Варна и Шумен, тъй че въпросът дали нашите и тамошните наименования имат общ произход остава отворен.
Посещават обаче друг важен паметник - тамошния Мадарски конник. Изследването на този барелеф може да се окаже от решаващо значение при изясняване на произхода ни.
     Още преди 20 години наши учени предоставят фотоси на изсечения в скала ездач. Те дават и точните координати на местонахождението му - 2500 м надморска височина в планините на областта Шамарк. След 50-минутен преход с джип и още толкова катерене по стръмните скали екипът достига заветната цел.
     Конникът е масивен и внушителен. За съжаление е обезглавен от талибаните, които рушат всичко, което не произхожда от тяхната култура. А Мадара безспорно произхожда отпреди ислямския период.
     Името Мадар произлиза от персийската дума за майка "модар". Така го наричат местните - майка. Обикновено това название се свързва с мъдрост. "По същия начин гробницата на основателя на персийската държава Кир се нарича "модар де Соломон" - майката на Соломон, т.е. става дума за някаква мъдрост. - обяснява доц. Панов. - Допускаме, че същата мъдрост е закодирана и в Мадарския конник, но тепърва трябва да разберем точно какво е посланието на тези, които са го сътворили."
Прототипи на Мадарския конник могат да се намерят на много места из земите на Иран, но те ще бъдат посетени при следващи експедиции. Ако тяхната загадка намери решение, може би ще се превърнат в ключ и към енигмата на нашия Мадарски конник. Освен величествения скален паметник, експедиция "Българи - прародина" се връща с още много материал за изследване.

Откриват над 800 думи, които се срещат във фарси и в българския

     Например в памирските езици лош е лош, а луд - лауда. Някои от думите не са стигнали до нас чрез езици посредници като турския или арабския. Откриването на названия, които присъстват само в персийския и в българския, ще покаже, че някъде има допирни точки между двете култури. Но тяхното издирване и класификация тепърва предстои.
     В Афганистан и до ден днешен се носят легенди за герой на име Ходжа Болгар. Пак там вее българският вятър. За него се знае, че ако човек е болен, трябва да излезе на полето, да го духне този вятър и той ще се излекува.
     В много от произведенията на класическата иранска литература в периода VІІІ - XV в. има споменавания за българите под името "болгар". Вече повече от десетилетие научен екип изследва персийския фолклор и произведенията на персийските автори класици. Принос в това отношение имат както българските иранисти, така и афганистанските писатели д-р Розек Руин и преподавателят в специалност "Иранистика" Голам Ягоне, а също и младият ирански учен и преподавател Алиреза Пурмохаммад. В тези произведения=

красотата на българката е пословична, най-хубавите жени се сравняват с българки

(в Афганистан все още се използва поговорката: "Хубава като българка" - бел.ред.)

Българите са се славили навсякъде по онези земи като майстори кожари. Предлаганите от тях ботуши, конски юзди и седла са били високо ценени заради умелата изработка. „Тези стоки не са били внос - уверява доц. Панов, произвеждани са на място.”
"Чайнак-е болгар" е уникален български чайник от кожа

     Той е известен със способността си да излекува всякакъв здравословен проблем. В него се запарва чай за болни или се умива мъртвец.
     В различни области записват песни, в които се споменават българите. Сега текстовете им се превеждат, за да могат да бъдат изследвани. Музиковедът открива и доста допирни точки в ритмите, тактовете, мелодиите. Тамбурата е позната под името булгарела.
     Това са само част от сходствата, които доц. Панов разкри в аванс пред нашия екип. Предстои най-трудната част – обработването на информацията, сравняването, тълкуването и анализирането на данните. Няколко години ще са необходими, за да разберем окончателните резултати. Но експедиция „Българи – прародина” вече е набелязала обектите за следващото приключение. Този път ще посетят и земите на Иран. По пътя „Балхара” е топоним водач, „болгар” – етноним, познат навред из земите на памирските народи.

На 3252 м. н.в. на път за Памир.

> Петко Колев, Мохаммед (шофьорът таджик),

Ружа Нейкова, Иво Панов


В град Балх (Авганистан) върху старата крепостна стена

> д-р Славян Стоилов; авганистанец, отговорник по културата в гр. Балх,

Иво Панов, Александър Илиев

Иво Панов с местен жител от гр. Балх

   (начало)

Александър Илиев: "Духовността е една и съща" - 25 юни 2009
Интервю на Живко ТЕНЕВ за ролите и творчеството на Ал. Илиев

Александър Илиев е преподавател в НАТФИЗ, но това е само едно от заниманията на енциклопедичната му личност. Автор е на книги, игрални и документални филми, на телевизионни предавания; продуцент на прочутия концерт под Еверест. Той е автор на книгата "Българите и полуостров Хиндустан", която направи силно впечатление с шокиращите си документални свидетелства за това откъде идват всъщност българите. Той участва в Деветия международен фестивал на изкуствата "Перперикон" със своя спектакъл"Просветление".
- Идваш първо от свещения град на траките Перперикон и играеш спектакъла "Просветеление", изграден по библейски сюжети, има ли пряка връзка между тези неща?
- Мисля, че духовността, когато е силна, тя винаги е една и съща. Дали това ще бъде тракийската религия, която е дала живот на цялата европейска религия от онази епоха или пък ще бъде християнството, което пък е дало тон на голяма част от света е все едно. Много е важно да се съхранява този дух и да се предава - всеки със своето послание. Аз съм избрал посланието на пантомимата за тази вечер и считам, че по някакъв начин то е достигнало до сърцата на хората.
- Разказваш истории чрез музикат и танц, кое е първичното при създаване на един подобен спектакъл - музиката или танца?
- На първо място за мен е мита, сюжета. Колкото и да считаме, че Библията отразява някаква хронология, все пак всичко това е митологизирано, поетизирано. Може би не точно така са се случвали нещата, но ние вече сме ги приели за един вид канон, за мерило, с което ние трябва да се съизмерваме. И за мен най-важното е мита. По мита аз намирам подходящата музика и развивам вече по нея сюжета, който чрез танц и пантомима трябва да достигне до сърцето и ума на публиката, защото танцът е по-скоро адресиран към сърцето, а до ума достига образът, създаден чрез изкуството на пантомимата.
- Спектаклите ти са изпипани буквално до последния детайл, възможни ли са грешки, примерно при някои движения и може ли това да бъде доловено от публиката или то е достояние само за опитното око на посветени?
- Няма да забравя едно интервю на Йехуди Менухин, който беше един от най-големите цигулари на 20-ти век. Журналистът го пита: - "Как можете да бъдете толкова перфектен, г-н Менухин?" И той отговаря: - "Аз се старая да бъда перфектен непрекъснато и се опитвам да уцеля верния тон. И това напрежение, което имам, и желанието да бъда перфектен, то най-вероятно се отразява във вас. Вие забелязвате желанието, но когато слушам записите си аз разбирам, че не съм бил перфектен. Може би на концерти това се предава, моето старание". Така, че според мен е важно старанието човек да бъде точен, да бъде винаги на гребена на вълната, както сърфиста. Защото при всяко едно пропадане надолу, вълната го повлича, публиката се прозява, започва да шуми с програмки, да кашля. Това са синдромите на отегчената публика, неразбиращата, публиката, която скучае, която не е включена пряко в действието.
- Преподаваш пантомима в НАТФИЗ, същевременно пишеш книги, рисуваш. Как успяваш да обхванеш всичко това в себе си и да го обединиш в едно начало?
- Единството е в абстрактното понятие Човек. Всеки един от нас се нарича точно с това абстрактно понятие Човек! А човекът е всичко това, което се е случило досега и което предстои да се случи с човека, с неговите възможности. В моето тяло със сигурност живеят и Леонардо и Микеланджело - единият е голям художник, другият - скулптор и художник. Живее и Моцарт и Бах, живее и Марсел Марсо, и Вацлав Нижински. Т.е. всички тези хора са живели преди мен. Аз, събирайки тази информация от тях обогатявам своето тяло, своя ум и смятам, че моята задача е да се опитам да съчетая тази мъдрост и тази техника, тази информация и да пресътворя отново и отново вечните основни теми. В случая например в спектакъла са библейските теми. Знаем, че милиони произведения са написани върху библейски теми. Аз съм просто едно малко дръвче в голямата гора от великите автори, но въпреки това човек трябва да се опита да съвмести всичките тези неща.
Това е първата част на отговора. Втората част е, че театърът е синтетично изкуство. Той синтезира всички останали изкуства в себе си. Дори на едно място, там където играех една от птиците, които създава Господ, тази птица се движеше по кинематографичен закон като правеше насечено движение. Дори и киното мога да вкарам на сцената. С други думи, аз съм задължен и като артист и като режисьор да вкарам всички изкуства в техния съвършен вид в театралното представление, просто заради неговата синтетична природа. Не може да не разбирам от това. Не мога да бъда просто мастития режисьор, който седи и казва, направи ми това, направи ми онова. Аз го правя, то трябва да е в моето тяло. Ако моето тяло не е ритмично, каквато и ритмична музика да сложа, тя ще бъде в диахрон, а не в синхрон. Ако аз не съм пластичен, музиката може да е пластична, костюмът може да е прекрасен, но той просто ще стои като на манекен.
- Пътувал си по много страни и места в света, кое място стои най-близко в сърцето ти?
- Не мога да излъжа сърцето си. Ами България ми е най-близка, защото иначе бих живял на друго място. Човек с моята професия би могъл да си намери хляб навсякъде по света, защото изкуството, с което се занимавам няма езикови бариери и потенциални нигови зрители са 6 млрд. човека на планетата. Затова оставам и в България.
От всички места по света считам, че Тибет и Хималаите са може би най-красивото място и най-духовното. Поради голямата надморска височина там всичко това е съхранено. Малко хора са стигали дотам, а тези, които са стигали са били хора, които са искали непременно да стигнат, които са имали огромното желание, воля и духовна потребност да се срещнат с тези хора там и да пият директно от извора може би едно от най-древните познания на света и една от най-древните философии. Така, че това място освен природните си дадености е невероятно и нечувано. Като че ли това е една друга планета срасната с нашата. То съдържа в себе си такива хора, хора от такъв калибър. И аз не мога да не обичам това място и да се връщам всяка година поне по два пъти там.
- Спомена преди малко, че България стои най-близко до сърцето ти, автор си на няколко книги, в които основната тема е произходът на българите. Би ли споделил нещо за мястото, откъдето тръгват българите?
- Моите занимания с история на българите започнаха преди 25 години и тя е поставена на чисто научна основа. Тук вече изкуството остава на заден план. То е просто обект на исторически и културоведчески анализ. Българите, според последните изследвания, включително и моите многократни експедиции на място, са от ирански произход. Трябва да кажа, че 90 % от нас, пуснати някъде в Иран няма да се отличават от местните хора. Ние сме от източната част на Иран, от частта наречена "Балкхара" или "Бактрия", зависи от произношението ви и от начина ви от обръщане към тази земя. Тя е зафиксирана в многократни исторически източници. Това са над 1 млн. източника, до които аз съм се докосвал. Те са на най-различни езици, тъй като народите, с които сме контактували са били "писменни" и както се казва, те са написали нашата древна история. След това при един от първите удари на "хунну" - народът, от който после се създават хуните, българите се преместват от своето място на Кавказ. И оттам нататък ги прихващат и проследяват арменски и европейски хронисти.
Но това е един древен народ. Народ, който идва от цивилизовано място и носи със себе си цивилизация. Факт е, че българите, идвайки тук започват да строят крепости и иригация, започват да създават паметници, като се започне от Мадарския конник и старопрестолната Плиска и се стигне до най-големите достижения на българската култура. Не случайно те са били доминантата, не случайно ние се наричаме българи, а не "севери", "анти" или с някакво друго славянско име. Ние може да ползваме славянския език, един народ може да смени езика си, може да смени своята религия, може да смени и местоположението си, но бита, културата, неравноделните размери които имаме, антропологическия тип, той не може да смени. Не може да смени и своята прародина.
- Когато човек гледа към миналото, той неизменно трябва да вижда и в бъдещето. Как виждаш България занапред?
- Има една известна мисъл "Без минало няма бъдеще". Една от моите задачи в живота е да се опитам да избистря още малко истината около произхода на българския род, за да имаме силата и волята да продължаваме напред и да се запазим като българи. Считам, че на българите им липсват две основни неща. Нито едното от тях не е пари!
На първо място - това е организираност. Онова, което е създало България е организацията. Не само Крумовите закони, не само останалите тук археологически обекти показват една силна, здраво организирана държава. Това разхайтване, което имаме днес, тъй като сме загубили може би някаква вяра или сме изгубили някаква цел пред нас, това е пагубно. И ако вървим нататък, просто ще свършим като множеството народи, които са потънали безвъзвратно в историята. Те са предмет само на исторически анализи. Ще бъдем един мъртъв, разтопил се народ.
И второто нещо - чувството за чест у българина е силно притъпено за съжаление. Ние сме изгубили онова, което имат например нашите съседи - македонците, сърбите или другите ни съседи - гърци и турци, които имат много силно чувство за чест. Ако кажеш на един македонец, че е българин, той ще ти извади очите. Той вярва, че е македонец. Това е една шепа хора, един файтон хора, както казват старите хора. Но те вярват, че произхождат пряко от Александър Македонски и от техните царе Аминта и Пердика и това е. Те са непоклатими. Това може да се нарече един здрав или нездрав национализъм, но у нас това чувство го няма. А ако все пак има някакъв национализъм, той е нездрав и това е известно според проявите на тези политически сили, които се опитват да осакатят българската нация. Нация се прави от много етноси.
- Кои са положителните неща за българите все пак?
- Най-положителното е това, че българинът е много корав човек. Щом след толкова много перипетии в историята той все още съществува, запазил е своите основни обичаи, своята основна вяра, не е посегнал на събрата си и на съседа си, обича да живее конфедеративно и е умерено вярващ във всичко, това означава, че той е прагматичен човек и едновременно с това силно свързан със своя род. А може би тази връзка трябва да се подсили у българина, трябва да се разбуди и той отново да стане балкански юнак, този път не за някаква борба, а за изграждане на самия себе си.

fff(начало)

на Перперикон: авторски пантомимен спектакъл "Просветление"
на доц. д-р Александър Илиев - 23 юни 2009

В градината на Регионалния исторически музей в Кърджали стартира авторският пантомимен спектакъл "Просветление" на доц. д-р Александър Илиев.
Пантомима
jd e създадена по библейски притчи. Тя ще бъде представена от 21,30 часа на 23-ти юни в двора на Историческия музей, информира директорът на Деветия международен фестивал "Перперикон" Петър Савчов. Сценарият и режисурата са дело на проф. Александър Илиев. Музикалният монтаж е направен от Васил Генев, а автор на костюмите е Ралица Георгиева. Димитър Лефтеров е създал художественото осветление и звука за спектакъла "Просветление". Някои наричат Библията "Книга на книгите". Повечето от тях смятат, че тя е сакрално четиво, което трудно би могло да намери място на сцената. Както стотици хиляди художници и музиканти са пресътворили прекрасните библейски притчи, така и пантомимата може да превърне невидимото слово във видими поза, жест и движение, твърди доц. д-р Александър Илиев. Този спектакъл е една малка визуална Библия. Той разказва най-известните сюжети от Светото писание с езика на най-лаконичното изкуство, което с минимум жест достига до максимум изразителност.

   (начало)

     Трима изявени български творци са номинирани за наградата "Златен Перперикон", която ще бъде връчена на 27 юни т.г. на специална церемония в тронната зала на древното светилище на траките. Това информираха на пресконференция в пресклуба на БТА в столицата Петър Савчов и проф. Николай Овчаров, ръководителите на Сдружение "Перперикон-Мелпомена". Искам да подчертая, че именно този фестивал допринесе изключително много за популяризирането на архитектурния паметник "Перперикон", каза археологът проф. Николай Овчаров. Тази година се навършват 10 г. от началото на археологическите проучвания на Перперикон. От началото на годината досега Древното тракийско светилище, дало зелена улица на Александър Велики е било посетено от 20 000 души, а Царевец във Велико Търново от 23 000, подчерта археологът. През тази година проф. Николай Овчаров ще продължи разкопките с още 3 месеца. По думите му предстои изграждането на посетителски център, както и консервация и реставрация на обекта, за което по програма ФАР са предвидени 2 млн. и 600 хил. евро. От Министерството на финансите са отпуснати 200 хиляди лева за работата по обекта тази година. Очаква се до 3-4 години Перперикон да бъде напълно изграден като структура. При успешна реализация на проекта Перперикон ще се превърне в един от най-значимите културно-исторически паметници на България.
     Според организаторите, предстои едно от най-силните издания на Международния фестивал "Перперикон". Фестивалът започва навръх Еньовден - на 22 юни със спектакъла на Нешка Робева "Арамии". Танцьори от трупата на Нешка робева "Нещънъл Арт" откриват фестивала за втори път. Преди Няколко години те дадоха старт на събитието с "Орисия".
     Във втория фестивален ден театър "Любомир Кабакчиев" от Казанлък ще представи "Комедия българска" по Ст. Л. Костов. Веднага след него до градината на Историческия музей ще стартира пърформанса "Сън в нощта срещу Еньовден", в който участват художници, музиканти и танцьори. Гвоздеят на нощта ще е пантомимният спектакъл
"Просветление" на доц. д-р Александър Илиев.

На 24-ти юни публиката ще може да види постановката "Златна мина" на Драматично-куклен театър "Иван Димов" - Хасково. Неин режисьор е Мариус Куркински. Според запознати, в този спектакъл могат да се забележат не един, а няколко варианта на Куркински, реализирани от актьорите.
     На 25 юни публиката ще се докосне до един от най-успешните столични спектакли от последната година R&B /Ритъм енд блус/ на Малък градски театър "Зад канала".
Концертът на феноменалната Йълдъз Ибрахимова, която е била и носител на наградата "Златен перперикон" в едно от предишните издания е предвиден за 26-ти юни. Това всъщност ще бъде и промоция на новия диск на певицата "Back to my love" /Обратно към моята любов/, който излиза в края на месеца и е посветен на починалия й съпруг и на джаза.
     От 18,00 часа на 27-ми юни започва специалната церемония в Тронната зала на светилището Перперикон, където ще бъде връчена наградата на новия й лауреат. По традиция това става от предишния носител на престижното отличие. Трима известни български творци са номинирани за наградата, но името на победителя ще стане известно под скалите на свещения каменен връх. Имената на тримата номинирани ще бъдат съобщени в деня на старта на фестивала, заявиха организаторите. Сред досегашните носители на наградата личат имената на Харолд Пинтър, проф. Марко Семов, Светлин Русев, Стефан Данаилов, Йълдъз Ибрахимова, Антон Дончев.
     Тази година за разлика отпреди, хепънингът под върха няма да бъде и закриване на фестивала. На 28-ми юни е едно от най-интересните представления в програмата, спектакълът "ОООО сънят на Гогол". Постановката е реализирана от Иван Добчев и Маргарита Младенова в театрална работилница "Сфумато". На 29-ти юни предстои прожекция на филма "Козел", с който бе открит София филм фест и среща с екипа на режисьора Георги Дюлгеров, реализирал проекта. Голяма част от снимките на продукцията са реализирани на Каменната сватба и Перперикон през миналата година.
     Достоен завършек на фестивала ще дадат домакините от ДКТ "Димитър Димов" - Кърджали със спектакъла "Хамлет", режисиран от Димитър Игнатов.
Тази година фестивалът се провежда със значително финансиране от министерството на културата, с подкрепата на община Кърджали и пари от дарения за Фондация "Перперикон - Мелпомена". Съорганизатор на проявата е също така Драматично-куклен театър "Димитър Димов" - Кърджали. Бюджетът на фестивала през тази година ще бъде 98 000 лева, заявиха организаторите.

fff(начало)

"Бандитите ви правят зомбита" - в. Труд, бр. 166, 20.06.2009 г., с. 21

Пиесата "Проклятието на гладуващата класа" е и за нашите и за вашите ограбвани фермери,

казва американският режисьор Джед Алън Харис

интервю на доц. д-р Александър ИЛИЕВ

Американският режисьор Джед Алън Харис дойде, за да постави в театър "София" пиесата на Сам Шепърд "Проклятието на гладуващата класа". Драмата е носител на наградата "Оби". Харис, който преподава в престижния университет "Карнеги мелън" (Carnegi Mellon University) и е създател на Градския театър в Питсбърг, идва за трети път в България.
     В главните роли репетират внукът на оперния бас Николай Гяуров - Мартин, Николай Върбанов, Милена Живкова, Пламен Манасиев, Майя Остоич, Николай Антонов и двама гост-актьори - Яна Кузова и Мартин Радилов. Репетициите ще приключат до края на юни, а премиерата е в афиша през октомври.
По покана на НАТФИЗ Джед Алън Харис ще води творческа работилница по текстове на Дейвид Мамет в София, а през юли ще гостува на Международния фестивал в Смолян.
     - Каква е рецептата на "американската мечта" в сферата на театъра?
     - Да правиш така, че да заинтересуваш хората с идеите си, да имаш свой собствен глас; да правиш това, което никой друг в света не прави. Аз се интересувам от всяка нова вълна на американската драматургия. Именно на моя сцена (Харис е основател на театър "Експрес" през 1976 г. и на Градския театър в Питсбърг - бел. ред.) за първи път в Щатите се поставиха Шепърд и Мамет, както и много други, които разрушиха бариерите на американския театър и проблематика, търсейки общовалидни истини. Затова загърбихме Шекспир и маститите автори и тръгнахме да утвърждаваме хората, които държат пулса на деня. Когато напуснах, театърът се преустрои и вече прави различни неща. Но явно времето ни е такова.
     - А коя е обратната страна на тази стратегия, ако има такава?
     - Лошото сега е, че повечето театри в Щатите се стремят да хвърлят пари в една зашеметяваща постановка и да я продадат на "Бродуей", за да живеят от това дълго. Те правят име и пари, но така губят оригиналния си глас и стават част от традиция, която не е тяхна. Тук най-много печелят продуцентите на пиеси, защото ги продават и размножават в много театри. Това вкарва сивота в живота на театъра, обезкуражава младите автори, които сега прохождат и не могат да напишат хитове на часа. Предпочитам да разтърся публиката, вместо да служа на някаква мода.
     - Какъв подход сте избрали за работата си в театър "София"?
     - Да започнем с пиесата. Когато чух за възможността да поставям в България, това бе първото заглавие, което свързах с вашата страна. Защото то разкрива създаването на корпорациите за сметка на бедните фермери.
     Тези полубандитски фирми изкупуват на безценица земите им и правят милиони от това. Искам да разкрия как се заличава с това не само финансовата независимост на човека, но и неговата културна идентичност.
     Хората се превръщат в "зомби, същества без сърца и разум" заради парите. Следях и протестите на фермерите в София, орязаните фондове заради злоупотребите, за които говори и "Проклятието на гладуващата класа" на Сам Шепърд. Проблемите са същите.
     - Това са приликите. А има ли разлики?
     - Разликата между първото ми идване в София през 1993 г. и следващите ми през 2007 и 2008 г. е, че видях друг град. Това ми напомня как Америка си е все същата за последните 30 години. Но помня и промените преди това, бурните години на България. Помня как се появяваха нови и нови вериги заведения, фирми, корпорации, хората сега карат страхотни коли... Важното е да намерим баланса между качеството на живота и културната идентичност, за да не е едното за сметка на другото.
     - Защо избрахте именно сцената на театър "София"?
     - Едната причина е сантиментална. На тази сцена за първи път гостувах в България преди 16 години с мой спектакъл по покана на тогавашния министър на културата и с активното съдействие на Младен Киселов.
     А втората е актьорският ансамбъл. Тогава изгледах няколко блестящи постановки и реших, че ако някога колелото на съдбата ме завърти отново на българска вълна, това ще е театърът, в който ще работя. Последните ми впечатления са все така възторжени. Театър "София" е сцена с традиции, таланти и дух, на който биха завидели, уверявам ви, много театри в Америка.

*Ръководител на класове по пантомима и театър на движението в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов".

   (начало)

В чест на празника на Ямбол Свети Дух в читалище "Съгласие" беше открита уникална фотоизложба на д-р Стоян Стоилов "Забравени лица", (разкошни фоторепродукции от средновековни български икони), създадена по идея на Александър Илиев. Изложбата е собственост на Националната галерия за чуждестранно изкуство и Делта лайт ООД.
Забравени лица, взиращи се в нас от всички краища на Балканите, където са живели българи, очи на хора, които са вярвали в силата и непреходността на своя дух.
Приходите от продажбите на комплекта репродукции от изложбата ще бъдат използвани изцяло за възстановяване на Преображенския манастир

000(начало)

Интервю * 09.12.2008
Александър Илиев:
Изкуството не може да се самоиздържа
"До промените имаше над 80 групи за пантомима, а сега само четири! Трябва да търсим и публиката си, и субсидиите", казва известният мим

Коледният спектакъл "Просветление" - пантомима по библейски притчи, ще бъде представен на 23 декември от 19 ч. в зала "Методи Андонов" на Сатиричния театър.
Този спектакъл е малка визуална Библия. Музикалният монтаж е на Васил Генев, художественото осветление и звук - на Димитър Лефтеров. Костюмографията е дело на Ралица Георгиева. Това е класическа пантомима в стила на Марсо и Баро. Част от тези легенди от типа на Давид и Голиат, Самсон и Далила са направени с доста хумор, обясни за ДУМА мимът Александър Илиев, постановчик и сценарист на спектакъла. През януари ще има още две заглавия - "Харакири" по Самюел Бекет, на моя колега режисьор Ив Леон. То ще се играе на 16 януари. След това на 30 януари заедно с него играем дуоспектакъла "Контакт клоун шоу" по моя режисура. Той е абсолютно в стила на Сатиричния театър. С много награди за публиката и с нейно участие в самото представление. Това ще е грандиозен купон. Всички постановки се играят само по веднъж, в което е трикът, добави Александър Илиев. Той е завършил драматична режисура във ВИТИЗ през 1988 г. Университет на театъра на нациите през 1985 г. в Испания. По професия е режисьор, актьор, мим, доцент е по пантомима, режисура за театър на движението и театрална антропология в НАТФИЗ "Кр. Сарафов", доктор на изкуствознанието. Преподава в 4 от най-престижните университети в САЩ, води майсторски класове в театралните академии на Русия, Италия, Чехия, Македония, Албания, Индонезия, Таджикистан.

Разговаря Надежда Ушева
- Как попаднахте на сцената на Сатирата?
- Получих покана от Сатиричния театър от драматуржката Роза Радичкова за участие на тяхната малка сцена "Методи Андонов". Това бе в края на миналия сезон и се договорихме за начина, по който ще се появя с моите моно и дуоспектакли. Главно моноспектакли. Договорихме се и с директора Павел Васев, с когото решихме представленията да бъдат играни два пъти месечно до края на сезона. Те са правени още през 1992 г., когато поставих рекорд на "Гинес" - 24 часа игра на пантомима без спиране. Впоследствие подобрих на два пъти рекорда си - 25 часа и половина. Но нямам желание да се рекламирам бурно, от 1992-а досега не съм изтъквал личността си, а по-скоро изкуството, което правя. Всички тези спектакли, според изискванията на "Гинес" тогава, трябваше да бъдат върху музика и да не се повтаря нищо през цялото време. Оттогава досега те са обогатявани и променяни многократно. Но замисълът на спектаклите си остана същия, какъвто беше в началото.
- Какъв е той?
- Култовата книга на Хьойзинха "Хомо Луденс" (или "Играещият човек"), която се нарича точно като спектакъла, по някакъв начин е основа за моите размисли и представлява абсолютизиране в най-добрия смисъл на думата на играта като световен космически модел, чрез който човечеството се съхранява, чрез който то се учи на свят и чрез който запазва своята виталност. Общо взето всичко при нас е импровизация, ние непрекъснато играем. Нашата среща в момента също е импровизация. Вие не знаете какво ще кажете, нито аз съм сигурен, защото въпросите идват от вас и аз тепърва трябва да отговарям. Точно този принцип на играта, на непрекъснатата изненада е основа и на театралното изкуство. Ако един актьор може да изненадва зрителите и добре да се изненадва на сцената, той е истински. Това е максима и за самия мен и аз съм израснал с играта, чрез игра преподавам и на собствените си студенти. В спектакъла "Хомо Луденс", чиято премиера бе на 5 декември, смисълът се корени в това, че човек, ако загуби ритъма и пулса на играта, се оказва обречен и затворен в порочен кръг и може да остане на равнището на своя прощъпулник.
- В това сигурно се изразява и идеята, която трябва да стигне до публиката.
- Да, поне така се надявам. Тези спектакли, за които говорим, не само "Хомо Луденс", а и останалите, са невербални. Това не означава, че съм се лишил напълно от словото, в някои от тях пея, говоря на различни езици, които обаче се разбират от всички краища на света. Използвам мощната енергия, която се крие в човешкото тяло. Неговите възможности за израз и любов.
- Как се развива пантомимата, има ли много последователи и интерес към нея днес?
- Изкуството на пантомимата е древно колкото света. Това е първият език на човека, защото до езиковия период той се е разбирал именно чрез жестове, сигнали, имитация. А какво е имитацията, освен пантомима или подражание. "Минимус" на гръцки означава подражание. Пантомимата се заражда като сериозно изкуство на Изток, освен мистериалните обредни игри, в които тя съществува, в Древна Гърция се оформя вече като зряло изкуство и нейният голям ренесанс е по време на Ренесанса. Възходът продължава по-късно, когато се създава романтичната пантомима и най-вече в XX в., когато работят Жан-Луи Баро и Марсел Марсо. И двамата вече са покойници, те бяха мои близки приятели. У нас пантомимата се развива бурно през последните 50 години, заслуга за което има проф. Васил Инджев, за съжаление - също покойник. Той успя да създаде в България голяма школа и ние, неговите ученици и близки приятели продължаваме кръстоносния поход на това древно и съвременно изкуство. В момента в НАТФИЗ има клас "Пантомима", който е част от програмата "Театър на движението", където има и танцов театър и пантомима. От 1992 г. досега са завършили над 200 мимове, 90 процента от тях са в чужбина. Тяхното изкуство е на достатъчно високо равнище и печели все повече симпатизанти, има потенциал 6 милиарда зрители.
- Защо масово напускат страната ни?
- Големият проблем в момента е, че няма обособен театър на пантомимата, наскоро се създаде театър "Мимарт" от последния клас - на хора с увреден слух. Има и още няколко театъра, които засега са малко под капак, под сурдинка. Единствено моят Театър на мечтите действа активно, част от артистите му работят в чужбина. А с другите, останали тук, творим, както се казва, за бъдещето. Проблемът също е, че няма постоянна сцена. Това е твърде голяма инвестиция и все пак се надяваме, че след септември отново ще се опитаме да имаме собствена сцена. И на нея да приютяваме не само пантомимата, но и физическия и танцов театър.
- Кои са силните страни на това изкуство, за да просъществува толкова дълго време? Може ли всеки да го овладее?
- Ще перифразирам голяма мисъл от Индия, която гласи, че пантомимата е за всички, но не всеки е за пантомимата! Това означава, че човек трябва да има не само призвание и талант за движение и за израз, а и голямо трудолюбие. Неслучайно моят рекорд показва, че артистът трябва да е изключително издръжлив. Ние работим едва ли не като атлети, като спортисти на сцената. По време на моя първи Гинесов рекорд за 24 часа бях изминал над 200 км на сцената. Бях отслабнал повече от 12 кг. Първото условие - човек да е навит да бъде спортист, атлет на сърцето. Пантомимата според Марсел Марсо е най-късото разстояние между две точки. Много сбито изкуство е, като видеоклип на живо. Знаете ли за 66 мин., колкото трае спектакълът ми, колко много събития, теми, идеи преминават пред очите на зрителя - и това е голямото качество на пантомимата. И третото важно нещо - зрителят става активен съавтор на картината, която вижда. Празната ръка на мима обиграва пространството, създава стени, препятствия. Тялото ги създава заедно със зрителя, който също участва със своето въображение. Пантомимата се докосва до литературата и до нейната образност, до нейната активност.
- Как се пресякоха пътищата ви с Марсел Марсо?
- През 1989 г., когато за първи път гостува в България. След това нашето приятелство продължи и с размяна на идеи и теми за работа. Разменяхме си дори и ученици. Герасим Дишлиев беше първият му асистент през последните десет години от неговия живот. Той започна при мен в тогавашното мимстудио "Алба", по-късно завърши академията и замина за Франция. Там изкара школата на Марсо и така стана негов асистент. Сега обучава младите френски мимове, преподава и при нас. Той работи на принципа на курсовете - за една седмица взима цял семестър и си тръгва. Той води класическата пантомима в стил Марсо, човекът, който е имал най-близък контакт с маестрото.
- Какви са амбициите ви в професионален план?
- Не бих ги нарекъл амбиции, защото амбициозният е може би леко безскрупулен. Като всеки човек имам желания и мечти, които се старая да осъществя. На първо място е да функционира професионална сцена в България за театър на движението, пантомима и танцов театър, която да бъде постоянна. На второ място - студентите в НАТФИЗ да стават все по-добри и едновременно, имайки такава сцена, да остават повечето тук. Защото това е големият проблем - у нас работа почти няма. На трето място е този театър и тези театри да имат по-голям достъп до чужбина и да могат да разкриват качествата на българската школа. Такава има, за щастие част от групите, които се занимават с невербално изкуство, вече пътуват по света - това са трупата на Нешка Робева, на Лили Игнатова, "Панданс" на Ники Сотиров, Жар театър, които също са мои бивши студенти, включително и нашият театър. Нямаме добри мениджъри, което също е голям проблем. Това е театър, който тепърва трябва да търси и да намира своята публика. До демократичните промени у нас този театър беше дотиран от държавата и в условията на художествената самодейност, както знаете, България беше обявена за република на самодейността - имаше повече от 80 групи за пантомима с над 5 хиляди членове. Сега са само 4 с не повече от 100 членове. Днес сами трябва да търсим и публиката си, и субсидиите. Изкуството не може да се самоиздържа, то трябва да има меценати или хора, които плащат за него. Както се казва, картината не е розова, но вече бие на розово и се надяваме, че вече завършващите ще имат достатъчно възможност за изява.
- Какви участия ви предстоят по празниците?
- Имаме два вида изяви с театъра - платени и благотворителни. Човек трябва да обръща внимание и на децата. За тях играем почти винаги безплатно, стига да е организирано. Тогава артистът представя най-хубавата роля на живота си - Дядо Коледа. Играем също за хора с увреждания, за сираци - това е много добър повод човек да си направи равносметка, че преди да вземе, трябва да даде нещо.
- А изнасяте ли представления из страната?
- Получаваме доста покани и с удоволствие се отзоваваме. Последно играх в Бургас на един фестивал, отново на благотворително шоу. Трябва да търсим публиката и да се срещаме с нея, иначе изкуството ни няма да има смисъл.

   (начало)

Give 'Em a Hand
The nominees for the 2009 Austin Critics Table AwardsTHEATREDESIGN DANCECLASSICAL MUSICVISUAL ART
BY ROBERT FAIRES
For the 17th year, an informal affiliation of local arts critics has recognized the year's most exceptional achievements in dance, classical music, the visual arts, and theatre. The nominations for the 2009 Austin Critics Table Awards, covering the period from May 1, 2008, to May 2, 2009, were assembled by the Austin American-Statesman's Michael Barnes (arts), Clare Croft (dance), Erin Keever (visual arts), David Mead (music), Joey Seiler (theatre), and Jeanne Claire van Ryzin (arts); ... might be good's Claire Ruud and Kate Watson (visual arts); and the Chronicle's Elizabeth Cobbe (theatre), Michael Kellerman (music), Hannah Kenah (theatre), Rachel Koper (visual arts), Jonelle Seitz (dance), Avimaan Syam (theatre), and Robert Faires (arts). They will present the awards and induct the latest class of local legends into the Austin Arts Hall of Fame during an informal ceremony on Monday, June 1, 7pm, at Cap City Comedy Club, 8120 Research. The public is welcome. Admission is free.

Original Composition/Score
"Archetypes," Dries Berghman
Between Steel and Stardust (Songs of Texas
Women), Graham Reynolds and Carrie Fountain
The Color of Dissonance, Jason Hoogerhyde
"Light the Lovely Candles," Russell Reed
The Red Balloon, Justin Sherburn
"Songs & Dances," Jorge Morel
Symphony No. 5, Dan Welcher
Video Design
Duncan Alexander, The Color of Dissonance
Lowell Bartholomee and Michael Mergen,
The Method Gun
Jos? Bustamante, The Shape of White
F. Joseph Santori, Fantasmaville
Leah Sharpe, The Red Balloon
Lee Webster, Iphigenia Crash Land Falls on the Neon
Shell That Was Once Her Heart/Hamilton Township
www.carnegiemellondrama.com
 
   (начало)

f

f

     CARNEGIE  MELLON  UNIVERSITY,  PITTSBURGH,  PA

     DRAMA

     Bulgarian Mime Teaches Actors Movement from the Ground Up

     by Dean Poynor (3/12/2009)

       When Dr. Alexandar Iliev speaks, his voice is calm and relaxed. But don’t let his disarming lilt fool you, this man has seen the world, and knows more than he lets on. This past month, “Sasha” Iliev spent a week with CMU undergraduate actors and directors working on all aspects of movement, both for theatre and for life.
       Who is Sasha Iliev? It’s easier to ask who he is not. A theatre professor at the NATFIZ school in Sofia, Bulgaria since the early 1990’s, Dr. Iliev is also a self-described sports enthusiast / anthropologist / theatre director / mime / teacher / guru. He has studied so many approaches to theatre, and the connections between body and mind, that one cannot imagine how he has fit them into a single lifetime.
       As an example:

  • Sasha Iliev speaks 11 languages, ranging from his native Bulgarian (“perfect”) to Ancient Greek (“good.”)

  • Sasha Iilev once gave a mime show near the peak of Mt. Everest, recorded in the Guinness Book of World Records as the highest performance ever made.

  • Sasha Iliev has studied theatre around the world, from Dervish dance in Turkey, to traditional puppet theatre in Indonesia, to Tibetan mystery Cham in Nepal, to Chinese Zin Zyu theatre with the Beijing Opera. He has also studied various systems of acting from Russian Stanislavski, to German Brecht, to Italian Commedia Dell’Arte.

  • Sasha Iliev has studied martial arts, including Chinese Kung fu, Japanese Aikido, karate, and judo, and Vietnamese voo dao. He has also learned from various yoga traditions including Tibetan Djam tso massage, Raja Yoga, Agni Yoga, and Chinese An Muo “sportsmen’s massage.”

In addition to this extensive training, Dr. Iliev also tours the world giving workshops, on various subjects. This past Saturday, Sasha brought his tremendous experience to CMU during a workshop designed around the Mack Sennet system of physical comedy. Sennet, an early silent film artist, and contemporary of Charley Chaplin, developed a complete series of movements that would translate to the demands of silent film, while providing maximum comic effect. His techniques were crystallized in the films of the Keystone Cops.
       As actors explored these techniques, they found themselves running, rolling, falling, and slapping their way through an increasingly complex maze of patterns and movements. The system was designed to be infinitely repeatable, to accommodate the demanding film schedule and multiple “takes” for each shot. Students learned to work the silent gag, fall gag, slapstick, and nonsense, in a way that they could incorporate in theatre work. This workshop was far more than simply “stage combat” work (though Sasha Iliev teaches that, too.) It was an approach to working with other actors, and one’s own body, to produce heightened comic effects, through precise movements, that were motivated by a character’s needs. As a result, this workshop was a memorable and exciting experience for everyone involved.
       So who knows where Sasha Iliev will turn up next? Perhaps not even the master himself.

   (начало)

o

o

     The Color of Dissonance

     April 3-5, 2009 Graphic Design copyright Tyler King (2009)
     An opera premiering April 3rd – 5th
     Original opera to be performed at Southwestern

    

    

       Two years of multidisciplinary, international collaboration will come to fruition in April as Southwestern University’s Sarofim School of Fine Arts presents the premiere of an original opera called “The Color of Dissonance.”
       The opera is based on the correspondence between Russian artist Wassily Kandinksy, German artist Gabriele Mьnter and Austrian composer Arnold Schoenberg in the period just before World War I. Their artistic collaboration played an important role in the development of modernism in Western music and art from 1911 to 1914.
       The project began two years ago when faculty members in the Sarofim School of Fine Arts were brainstorming what could be done to commemorate the renovation and addition to the university’s Fine Arts Center.
       “We wanted to create an original production that would bring music, theatre and art together,” said Kim Smith, associate professor of art history. “We cast about for times in history when music, theatre and art history came together, and this seemed like a natural fit.”
       Smith helped write the libretto for the opera along with Sergio Costola, assistant professor of theatre, and Jason Hoogerhyde, assistant professor of music. Hoogerhyde also wrote the score for it. The three received funds to stage the production from a grant The Andrew W. Mellon Foundation gave Southwestern to help faculty members develop collaborative projects.

       The opera’s music will be brought to life by 100 performers, including the SU Orchestra conducted by Lois Ferrari and the SU Chorale conducted by Kenny Sheppard. SU vocal faculty Bruce Cain, Carol Kreuscher, and Oliver Worthington will perform as soloists.

       Smith said the title of the opera comes from references Schoenberg and Kandinsky made to “dissonance as the new consonance” in modern art and music.
       Unlike more traditional stagings of operas, the setting of “The Color of Dissonance” will be created and continuously recreated during the performance by projected images, video and text, as well as by objects moved by dancers.
       “Since this opera is about the development of modernism in the arts, we wanted to replace traditional ways of doing things with more modern ways,” Hoogerhyde said. “This will enable us to highlight the artwork in ways we couldn’t do with a traditional set.”
       To help create the multimedia backdrops, the Southwestern faculty members turned to Jeff Burke, the executive director of the Center for Research in Engineering, Media and Performance at UCLA. Burke is collaborating with a team of Southwestern visual arts students on the backdrops.
       Burke, Costola and Jared J. Stein, another assistant professor of theatre at Southwestern, recruited renowned Bulgarian choreographer and performance anthropologist Alexandar (“Sasha”) Iliev to direct the production. Burke, Costola, Stein and Iliev are all members of Fourthworld Theatre Projects, an international theatre company based out of New York.
       “We needed a director with a strong vision who could bring the libretto to life,” Costola said. “Sasha has helped us incorporate pantomime, dance and other physical forms of theatre into the production. He also has helped us incorporate some theatrical techniques that were developed in Russia at the beginning of the 20th century. The cast will include two of Iliev’s students from the National Academy for Theatre and Film Arts in Sofia, Bulgaria.
       Hoogerhyde’s score for the opera, while written in a 21st century language, employs several quotations of, and homages to Schoenberg’s music. These references serve as catalysts for new musical directions throughout the opera’s five scenes.
       The Sarofim School of Fine Arts will stage the premiere performance of an original production entitled The Color of Dissonance, a creative adaptation of the correspondence between Kandinsky, Mьnter, and Schoenberg, whose artistic collaboration played an important role in the development of modernism in Western music and art during the period 1911-14.
       In the spirit of the remarkable and cross-disciplinary collaboration between Kandinsky, Mьnter, and Schoenberg, The Color of Dissonance brings together theater, music, and art within a single production, and features an original score composed by Jason Hoogerhyde, Assistant Professor in Southwestern’s Music Department. The friendship between these three figures will be recounted with dramatic and historical integrity, offering a window onto this pivotal moment in early twentieth-century culture. We encourage the audience to engage thoughtfully with this history, and to recognize the potential of interdisciplinary projects to transcend convention.
       In conjunction with the performance of The Color of Dissonance, a one-day symposium will be held on Friday, April 3rd before the opening performance. The symposium features specialists from the fields of German cultural, music, and art history, and will provide a critical and historical context for the performances of the opera.

       Color of Dissonance Symposium, Friday, April 3, Alma Thomas Theater

       10:30 a.m.    “Occultism and the Creative Unconscious in Fin-de-Siиcle Germany” by Corinna Treitel, Department of History, Washington University
       1:30 p.m.    “Mьnter and Kandinsky’s Masquerade of Modern Love” by Bibiana Obler, Department of Fine Arts & Art History, George Washington University
       2:30 p.m.    “‘The Air of Another Planet: Kandinsky, Schoenberg, and Stefan George’s Entrьckung” by Severine Neff, Department of Music, University of North Carolina
       4:00 p.m.    “Making Modernism in Central Texas” by Sergio Costola, Theater Department; Jason Hoogerhyde, Music Department; Kimberly Smith, Art & Art History Department, Southwestern University
       Questions about the symposium can be directed to Kim Smith.
       Questions about the original music created for this production can be directed to composer Jason Hoogerhyde.
       Questions about the opera and its performance can be directed to Sergio Costola .

Posted February 25, 2009

   (начало)

     "Заложната къща" по сценарий на Марсел Марсо
     12 Май 2008 г. 9:57 ч. Хасково

      Участват: Искрен Петков - Фенерджията, Живко Желязков - Съдържателят,
      Ивайло Георгиев
- Юношата, Пламен Ганов и Петър Батолийски - Студентът,
      Искрен Петков - Пенсионерът, Живко Желязков - Попът, Мерлина Ташкова - Девойката,
      Мария Лъджева - Аристократката, Мария Бухалова - Кукловодката,
      Елена Господинова - Циганката. Артистите "играят" и парижката мъгла - хореография Ясен Вълчанов.
      Звуково-музикалният ремикс - Васил Генев.
      Сценичен дизайн и подбор на костюми - Александър Илиев.

       Марсел Марсо създава "Заложната къща" под влияние на приятеля си Антонен Арто, основателят на "театър на жестокостта"
       Младите актьори са в трети курс и са първият випуск по специалността театър на движението, a за представлението на 16 май режисьорът на спектакъла доц. Александър Илиев ще покани прочутия джазмен Ян Гарбарек, който ще има концерт у нас ден по-рано.
       Илиев е използвал за постановката - пантомима с елементи на танцов театър, композицията на музиканта "Дванайсета луна" в изпълнение на "Ян Гарбарек груп".
"Марсел Марсо създава "Заложната къща" под влияние на приятеля си Антонен Арто, основателят на "театъра на жестокостта", който смята творбата за най-жестокия спектакъл на Марсо", припомня Александър Илиев.
       За режисьора това е най-страшното представление на знаменития мим, защото в него човекът залага сърцето си за пари.
       "Проблемите в следвоенна Франция, накарали Марсо да напише и да постави шедьовъра си "Заложната къща", са невероятно сходни с новата ни "европейска реалност", отбелязва Илиев.
       "Всеки ден медиите ни заливат с информации за продадени деца, отвлечени момичета, търговия с човешки органи. И ако това се случва не точно на нас, а там някъде, то самите ние сме свидетели на нарастващата необходимост от средства за нормално човешко съществуване.
       Хората около нас залагат имоти, вещи, продават труда и телата си на безценица. И като че ли "благата вест" за принадлежността ни към просперираща Европа се удавя във всекидневната мъгла на затънали до гуша в заеми близки и приятели и все по-безпардонни примери на "продадени души за жълти стотинки".
       "Студентите сами избраха тази тема от предложените им няколко заглавия от ареала на класиката в пантомимата. Анализирайки прекрасния сценарий на Марсел Марсо, ние променихме и актуализирахме част от героите и техните вещи, запазвайки основното послание на мимодрамата и средата, в която тя се случва.
       Наложи се и корекция на финала. При Марсо спектакълът завършва трагично. Всичко е изгубено, светлина в лабиринта на безизходицата няма. Бунтът на изпепелените души след загубата на най-ценното им е само част от тяхното въображение," обяснява режисьорът.
       В новото представление онова, което героите си мислят, се случва. Така артистите искат "да направят видими резултатите от една възможна анархия, да предупредят зрителите за последствията от техния навярно справедлив, но стихиен и животински импулс за по-сносен живот, за по-добро бъдеще".
       Илиев определя жанра на спектакъла като трагическа гротеска. По думите му "хепиендът" е поставен, за да разбуди идеите и надеждите на зрителя, подкрепен от единствената мажорно звучаща тема в произведението на Гарбарек.

   (начало)

о

преди опита си за рекорд на Гинес
 

     Мимът Александър Илиев играе петстотин етюда за
    рекорд на Гинес

     Доцентът по пантомима Александър Илиев се опитва за осми път да подобри рекорда си от
     24-часова игра без прекъсване. Той се качи на сцената на площад "Свобода" в 12.00 часа на обяд
     и ще слезе от нея утре по същото време.  Мимът специално пристигна от Тибет за участието си в
     Театралните празници Хасково 2007 и посещение на Перперикон. По същото време централната
     градска част е превзета от приказни герои, клоуни и мимове, които до неделя ще разведряват хасковлии.
     14.06.2007



Централната градска част на Хасково
е превзета от приказни герои


опит да подобри собственият си рекорд за Гинес


подготвени 500 етюда за рекорда


Клоуни разведряват хасковлии
в централната градска част


А на децата е най-интресно

o

o

WILLAMETTE / The first university in the West

     (начало)

o

    Свалено то сайта  www.willamette.edu

Language Learning Center
Smullin Hall
Willamette University
900 State Street
Salem, Oregon 97301

(503) 375-5492 voice
llc@willamette.edu
Previous: Hristo Pavlov
Next: Marlene Molina

Ivo Dimitrov

October 7, 2005 08:42 AM | Permalink

     Bulgarian mime performs to beat own Guinness record
     Every single news section should have a bit of the absurd. Keeping in line with this belief, I have decided to cover the famous and powerful art of mimes.
     Popular Bulgarian mime artist Alexander Iliev is set to smash his own Guinness record by staging a 26-hour performance. The mime marathon includes hundreds of different pantomime pieces, dances of Eastern European countries, clown sketches, circus acts and variety tricks, as well as dances with original national masks from the repertoire of the greatest mime masters in the world.

The views and opinions expressed in this page are strictly those of the page author(s).
The contents of this page have not been reviewed or approved by Willamette University.

MIME PERFORMS FOR GUINNESS RECORD
15:00 Thu 12 Jul 2001 - By Rozalia Hristova


Alexander Iliev

   A unique mime marathon took place at Zlatni Pyasutsi (Golden Sands) resort near Varna this week and applied to be entered in the Guinness Book of World Records. Popular Bulgarian mime artist Alexander Iliev performed for 24 hours in the show that started on Tuesday at 10am and ended at 10am on Wednesday. Iliev was acting on an amphitheatric stage surrounded by grass in the centre of the resort. Ralitsa Georgieva, a young mime artist, also participated in the show.
   The mime marathon included more than 400 different pantomime pieces, eastern dances, clown sketches, circus acts and variety tricks, as well as dances with original national masks from the repertoire of the greatest mime masters in the world. The actor’s performance was accompanied by a variety of musical pieces ranging from traditional Chinese and Tibetan songs, classical and jazz music, to contemporary Bulgarian and international pop songs.
   “During marathons of this kind, the mime artist loses over 10kg of his weight,” Iliev explained. “He walks more than 140 miles on stage and drinks more than 40 litres of water.”
   The performer was allowed to have a one-minute break every hour. He said that the preparation for such a marathon was very complex. “Your body needs exposure to various physical stresses, coordination and balance exercises, and daily workouts. It’s all a matter of accumulating skill and being in good physical shape.”
   This was not the first artistic marathon for Iliev. In 1992, he entered the Guinness Book of World Records with a 24-hour mime marathon and then, in 1994, beat his own record by performing for 25 consecutive hours. This week’s marathon could be a new record as it was held outdoors for the first time.
   Iliev also found his way into the Guinness files with his participation in the so-called Everest marathon with the highest staged concert ever at 5,350m above sea level in 1996.
   His partner in the mime marathon, Georgieva, said that she volunteered to take part in the adventure. Her longest performance before the marathon was a three-hour play at the National Theatre and Film Academy where she studies. “I will try to reach and even break the record next summer,” Georgieva said. She plans to train this summer by performing mime sketches in the streets. She said she admires her teacher and wants to become at least as good at mime art as he is.
   “I am not really interested in breaking a record and getting into the Guinness Book of World Records,” said Iliev. “This is first of all a patriotic marathon. We want to attract a maximum number of foreign tourists.” The actor said his performance was also a way to present Bulgaria in a more unusual way and to offer unconventional forms of tourism. “We do not compare to the impression that the Rila Monastery, for example, gives foreign tourists. We just want them to have unusual, even bizarre memories of the country.”
   The marathon was also a stage to promote and sell the new travel guide of Bulgaria, which was written by Iliev and Evgeni Dinchev. Editions of “A Guidebook To Bulgaria” in Bulgarian and English can be bought in bookstores and at Slaveikov Square in Sofia.

   Свалено от  www.mtv.com
   (начало)

MTV
музикална хореодрама

Сценарий, сценография и режисура: Александър Илиев
Костюми и сценография: Александър Илиев
Мастъринг: Васил Генев
Хореография: TheatreDreams
Диспечерски глас: Любица Алексиева
Глас на MTV водещия: Томас Лаубахер - Швейцария
Участват:

Анна Николова
Здравка Маринова
Йоана Галева
Любица Алексиева
Стела Иванова
Данаил Янков

Даниел Ахмаков
Делчо Копрившки Иво Леонкев
Станимир Енчев
Стойчо Стоянов

   На пуста гара, в мръсно и забравено от Бога хале, някъде на Балканите изниква стар телевизор. Клошарите, намерили го сред смет и ненужни кашони, успяват да го включат. И попадат на МТV...
   Тези хорица, доведени до просяшка тояга, се оказват с ампутирани мечти. Клип след клип те се включват към виденията от телевизора. Танцуват като звездите, притежават обаяние и енергия, достатъчни за да поставят целия свят в техните нозе. Полетът на фантазията им дори надминава клишетата на музикалния лидер на планетата. Оказва се, че гражданите на подземията имат духовно богатство, неведомо за клип-конфекцията на МТV, нещо извън общоприетия стандарт, чувства и идеи, надхвърлящи убогия капацитет на комерсиално мислещите продуценти с огромни финансови възможности. Полетът на фантазията на тези хорица като че ли няма граници...
   Но те са същества, доброволно избрали своята позиция на аутсайдери. И затова сами отрязват крилете на собствените си мечти. Те така и не успяват да повярват на прекрасната възможност да бъдат нещо повече от другите, да станат не торта на историята, а плодна градина, нужна на самите тях, необходима на милиарди хора по света...
   Строшеният телевизор е техният пореден разбит блян. И все пак остава един закъснял пътник, свидетел на драмата. Може би той ще хване последния влак в правилна посока. И ще стигне до гарата на своите мечти...

   Свалено от  http://www.novinar.net
  
Събота, 10 Март, 2007 г., Брой 58, (1906), Година XII
   (начало)

Отличници

Сашо Илиев още мечтае за Еверест

Преподавателят по пантомима знае двайсетина езика и свири на няколко инструмента

     
Зорница ВЕСЕЛИНОВА
На родния книжен пазар скоро ще се появи книгата "Българите на полуостров Хиндустан", която включва сведения за присъствието на прадедите ни в тази част на света. Написал я е доц. Александър Илиев, преподавател в НАТФИЗ по режисура, актьорско майсторство, пантомима, театрална антропология и основи на сценичното движение.
Същият човек е автор и на документални филми, музиката към повечето от тях е композирал сам. Известен е като един от най-добрите български мимове. Три пъти е попадал в Книгата на рекордите на Гинес (за 24-часовата си пантомима през 1992 г., за участието си в маратона в подножието на Еверест през 1993 г. и за концерта там през 1996 г ). Компютърен спец е. Знае двайсетина езика. Свири на няколко инструмента.
   "Не смятам себе си за чешит", твърди Сашо Илиев. Той се метнал на дядо си Александър Петков-Земни - учител и преводач, който владеел няколко чужди езика и няколко музикални инструмента, композирал оперети и пишел стихове. Макар че още от дете се увличал от изобразителното изкуство, театъра и музиката, Сашо завършил техникум по електроника и специалността изчислителна техника в столичния Технически университет. Когато бил в 7-и клас, гледал с баща си "Големанов" на Ст. Л. Костов. "Пиесата много ми хареса, наизустих монолозите на главния герой, рецитирах ги на съучениците си и те ми лепнаха прякора Големанов - признава режисьорът и допълва, че големеенето не му е присъщо. Студентите му потвърждават това. Доц. Илиев не се слави като Голяма или Малка секира, но прилага доста фино сито - собственоръчно изготвен тест, през чиито дупки се "процеждат" само питомците, които имат знания и умения.
   В 47-годишното си съществуване самият той е тестван многократно. "През 1980 г. например кандидатствах за първи път в НАТФИЗ, от 521 мераклии за специалността режисура бяха приети трима, сред които и аз", усмихва се Александър. След като се видял в списъка на щастливците, той случайно срещнал проф. Сашо Стоянов, член на изпитната комисия, и го попитал: "Аз не съм връзкар, защо ме приехте." Отговорът бил: "Заради голямото ти трудолюбие и богатата ти фантазия." Преподавателят очевидно знаел, че кандидат-режисьорът години наред се е изявявал в трупата на известния мим Вельо Горанов, че е създал група по пантомима в Техническия университет. "Постъпването ми в НАТФИЗ" не е единственият абсурд в моя живот", смята преподавателят и привежда следния пример.
   В един хубав ден на 1985 г. съдбата го срещнала в асансьора на театралната академия с Любомир Кабакчиев, тогавашния председател на Съюза на артистите. "Сашо, кои чужди езици знаеш?" - поинтересувал се големият актьор и чул: "Руски, английски и немски." Една-две седмици след това Кабакчиев връчил на абсолвента Илиев задграничен паспорт, виза и 200 долара и заявил: "Заминаваш да учиш "Комедия дел арте" в Театъра на нациите в Барселона".
   Сред най-интересните преживявания на Александър Илиев е присъствието му на церемонията по избор на поредния лама в един тибетски манастир. "Монасите бяха довели отнякъде момче, чието тяло бе "заподозряно" като дом за душата на предишния лама, вече покойник", обяснява режисьорът. За да докаже, че нетленната част от мъртвеца се е вселила именно у него, хлапето трябвало да посочи страницата в молитвена книга, отворена за последен път от ламата. То тутакси я показало, а после извадило измежду десетина броеници точно тази, която принадлежала на починалия, и убедило присъстващите, че е неговият приемник.
   "Интересът ми към Индия, Непал и Тибет датира от три десетилетия, оттогава се занимавам с йога", посочва Александър. От 1992 г. досега той участвал в много антропологични, изследователски, културни, спортни, поклоннически и всякакви други експедиции.
   "Страхотен спомен имам от ламата Сома Намгял, специалист по тибетска медицина", обръща стрелата на времето събеседникът. Преди години Александър завел при него свой приятел, страдащ от гръбначно заболяване. "Сигурен бях, че ще го изцери, беше съживил двама японски алпинисти, отписани от традиционната медицина заради тоталната си гангрена вследствие на измръзване", продължава режисьорът. Лечителят вдигнал на крака българина и едновременно с него "вкарал в релсите" 100-килограмов US бабанко с два байпаса на сърцето. "В продължение на три месеца Сома Намгял прикрепваше лявата ръка на американеца към гърба му, към дясната връзваше пръчица и му предлагаше 10-килограмова купа с ориз", уточнява очевидецът на здравословната инквизиция.
   Самият Александър също е кандидат за "инквизиция" - години наред мечтае да изкачи Еверест. Непал обаче иска 70 000 долара за шест души и един шерп. А тази такса е непосилна за средностатистическия българин.

   Свалено от  http://www.rfi.bg   четвъртък (18.05.2006; 17-18 часа)
   (начало)

Темата: Еверест - концерт, 10 години по-късно. Гости: Инициаторът - доц. д-р Александър Илиев, актьор, режисьор, преподавател, майстор на бойни изкуства, пътешественик...Звукорежисьорът - Кристиан Гайдаров, колега от RFI - България; Огнян Цеков, художник - с паралелни изложби в София и Париж. Водещ: Стефан Джамбазов.

Нямо кино не в салона, а на театралната сцена
25.01.07 12:23

Автор:Петя Щилиянова
В спектакъла "Нямо кино", който се играе на сцена 47 в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" участват студенти с увреден слух от III курс специалност Пантомима с ръководител доц. Александра Хонг. Сценарият, режисурата и музикалното оформление са дело на доц. д-р Александър Илиев.

В спектакъла “Нямо кино”, който се играе на сцена 47 в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” участват студенти с увреден слух от III курс специалност Пантомима с ръководител доц. Александра Хонг. Сценарият, режисурата и музикалното оформление са дело на доц. д-р Александър Илиев.
   Спектакълът “Нямо кино” е вдъхновен от Макс Сенет и неговото ембламетично студио “Кийстоун”. В него Сенет успява да привлече най-добрите мимове, клоуни ексцентрици, танцьори и циркови артисти, сред които са Чаплин, Кийтън, Харолд Лойд, Лоръл и Харди, Хари Лангдън и много други. Сенет създава валидните и до днес принципи в кинобурлеската.
   Александър Илиев е запленен от идеята да се насочат към темите от кинобурлеската, които навремето са карали и все още с пълна сила продължават да карат хората да се забавляват неистово.
   Спектакълът е вдъхновен от темите, използвани в нямото кино, но от друга страна в него са залегнали и елементи от изпитните работи на студентите през годините в Театралната академия.
   Музиката, използвана в спектакъла, е на Чарли Чаплин, Какво по-подходящо от нея, когато става дума за нямо кино.
  
В забавните етюди се въплъщават Диана Стефанова, Полина Петрова, Димитрина Паунова, Анелия Димитрова, Димитър Димитров, Нури Яшаров, Радослав Михайлов, Ивайло Спасов и Ива Чолакова.

   Свалено от  http://www.haskovo.biz
   (начало)

   "Пари" по Александър Илиев
  
Начало Понеделник 26 Март 2007 - 19:00
- Край Понеделник 26 Март 2007 - 20:00
    Репетитар и костюмограф: Ралица Георгиева
    Музика: Андреас Фоленвайдер
    Режисура и муз.оформление: Александър Илиев
    Участват: Атанаска Фотева, Борис Таков, Гинка Грудева, Десислава Денчева, Ивайло Димитров, Кристина Жекова, Никола Сталев, Петър Тишев, Радомир Делев, Станислава Делиева, Станимира Милкова, Светослав Дафов
    Място: ДКТ "Иван Димов"

   "Чумата във Венеция" по Фламинио Скала
  
Начало Четвъртък 1 Март 2007 - 19:00 - Край Четвъртък 1 Март 2007 - 20:30
    Режисура и муз.оформление: доц. Александър Илиев
    Сценография, маски и костюми: Ралица Георгиева
    Музика: Италиански и Арабски Ренесанс
    Участват: Веселин Анчев, Дарина Параскова, Ивайло Димитров, Корнелия Даскалова, Костадин Петев, Светла Рудева, Стефан Цирков, Теодор Папазов
    Място: ДКТ "Иван Димов"

   Свалено от  http://www.nezavisim.net   вестник Женски тайни, №3, 15 ян. 2007, с. 18
   (начало)

КОРЕНИ
ИЗСЛЕДОВАТЕЛЯТ АЛЕКСАНДЪР ИЛИЕВ: ПРАБЪЛГАРИТЕ ИМАЛИ ДО 3 ЖЕНИ
Александър Илиев е преподавател в НАТФИЗ, но това е само едно от заниманията му на енциклопедична личност.
Прародителите ни били светли иранци, твърди антропологът.
В Индия има село Банско, в Афганистан - Мадарски конник.


Александър Илиев е автор е на книги, игрални и документални филми, на телевизионни предавания; продуцент на прочутия концерт под Еверест. Репортер на "Женски Тайни" се свърза с пътешественика по повод книгата му "Българите и полуостров Хиндустан", която направи силно впечатление с шокиращите си документални свидетелства за това откъде идват всъщност българите.

- Г-н Илиев, как възникна интересът ви към това грандиозно антропологично изследване, което излагате в книгата си? По думите на мнозина тя преобръща представите ни за това кои сме и откъде идваме?
- Символично книгата излезе точно на 50-ия ми рожден ден и 10-годишнината на Общобългарска фондация "Тангра", която я издаде. Книгата е плод на многогодишни - повече от 20 години експедиции, свързани с изследвания и издирване на фактология по темата откъде идваме и какви са били българите. Факти като това, че на територията на полуостров Хиндустан има селище с името Банско, че видях с очите си в скалите втори Мадарски конник и че хората там отглеждат маслодайна роза, са част от потресаващите неща, които карат човек да се замисли вярно ли е онова, което знаем от деца за историята си.. Когато човек застане пред табелката "Банско" в Централна Индия няма за какво да спори.
- Проучихте ли защо се казва така?
- И в нашето Банско и в индийското няма баня. Най-вероятно общият произход на името идва от иранската дума "бан", която означава наместник на област, кмет. Полско-чешката дума, т.е. славянската "пан" изразява сходен смисъл. Думата "бан" съществува в над 500 топонима на полуостров Хиндустан, което доказва, че тя е една продуктивна дума, изразяваща желанието селището да бъде "бан"-ско, т.е. кметско.
- На какви други интересни факти се натъкнахте по пътя?
- Че българите са били многоженци - имали са до три жени (смее се - б.а.). Що се отнася до сериозната фактология, аз съм направил някои изводи, в които няма ефектни хипотези или политически поръчки, а просто изискват тълкуване. В едно съм сигурен - българите не са били малобройна орда, а огромен народ с уседнал начин на живот, който дълги години - вероятно не по-малко от девет века , е живял в своята прародина по онези земи. Антропологически ние не сме били хуни и тюрки, а сме били индо-иранско племе. Българите са тръгнали от планината Памир - на територията на тогавашна Персия (днешен Таджикистан и Афганистан - б.а.). Между другото пръв пише по този въпрос преди 130 години Георги Сава Раковски. Иречек също изразява такива предположения, но особено внимание на "иранската" хипотеза в миналото не се е обръщало. Общо взето повечето учени се включват към хунската и тюркската хипотеза за произхода на българите, а после - в епохата на панславизма и на съветската идея да се обединят всички славяни, този въпрос е оставен настрани като неудобен. Прабългарите се представят като някаква малочислена орда - нещо като бодигард на славянските племена, казано на по-съвременен език, а това не е било така.
- Каква е вашата теза?
- Ние сме били голям, цивилизаторски народ. Когато се изследват някои факти като броя на погребенията, напр. на прабългарите спрямо славяните, антропологическите белези, които носим, въпреки смесените бракове -може да се окаже, че българите са били най-малко три пъти повече от славяните. Освен това не само групата на Аспарух, наречена с монголското название "орда" (народ-войска - б.а.), идват тук. Археологически свидетелства говорят, че планинският български етнос се е спуснал в долината на Балкх не по-късно от 2350 г. пр. Хр., а първата българска държавност е възникнала не по-късно от 1770 г. пр. Хр. Традицията долината на Балкх да се нарича Балкхара, продължава до края на XVII век. Отделните съседи трансформират това име в Булгар, Булгхара, Бурджан, Булгаристан и т.н.- т.е. в наименования, които говорят сами по себе си. В своята прародина българите градят градове и съоръжения, капища (храмове - б.а.), създават защитни валове - т.е. налице са всички свидетелства за уседнал начин на живот, а не за номадски. И това нещо го наблюдаваме и по-късно, когато започват да се преселват. И ако първото преселение на българите - 165-та г. сл. Хр. е траяло една година, то по-нататъшните преселения са били ознаменувани с множество разузнавателни експедиции. Може би това е създавало впечатление у чужденците, като византийците напр., че ние сме номади. Ето защо, ако четем само чуждите източници, ние ще получим една невярна представа за прабългарите като хуно-българи, тюрко-българи и какви ли още не. Всъщност тази изкривена представа вече е създадена. Но помислете какво може да ни родее с т.нар. първични и вторични монголоиди?! Представете си лицето на един кореец, например. - намирате ли да има нещо общо с нас?!
- Това, което познаваме като образ на кан Кубрат, съответства ли на истината?
- Не. Внукът на Кубрат и син на Аспарух - Тервел е изобразен върху един печат като ирански тип: удължено лице, дълга брада, с мустаци - черти, напълно нетипични за монголоидната раса... Ако този образ не е съответствал на истинската му визия, Тервел би отхвърлил този печат и монетите с лика си...Българите са били светли иранци: светлокожи, с тъмни очи и тъмни коси.
- А славяните?
- Те са били светли, руси. Живеели са в землянки, имали са съвсем различен от българите пантеон. Българите проявяват лоялност и запазват пантеоните на траки и славяни. Думата езичници, употребена към онзи период от религията на прабългарите, според мен е некоректна. Защото самата дума "езичество" възниква с приемането на православието и се свързва с онова "море от нехристияни", за каквито са обявени невъзприемащите християнството. Българите са били тангристи. Това е монистична религия, възприемаща бог Тангра като първосъздател на света.
- Но вие давате много примери и за наименования с името на бог Мадар...
- Да, Мадар е проявление на Тангра, така да се каже - това е богът на огъня и слънцето Митра, Миро, или Михро, както са го наричали в Централна Азия още преди потеглянето на шумерските групи към поречието на Тигър и Ефрат. Това преселение най-вероятно се е наложило по две причини - заради едно голямо земетресение и поради голямата популация на народ. Шумерите преминават през Иранското плато, през Памирския възел - там, където са родени българите, установяват се в Междуречието и създават първата голяма цивилизация. Митра е бог от космогоничната система на тази цивилизация. Чрез културния синтез не след дълго този бог е наречен Майтри в Индия. В будизма става Майтрея - т.е. Будата на светлото бъдеще. В Тибет и тибето-езичните държави Майтрея се нарича Майдар. А Мадар се казва и това светилище в Централен Афганистан, което е идентично на нашия Мадарски конник - същия конник със същия лъв и със същото куче - едно към едно. Още едно доказателство колко сме свързани с иранската религия и митология. Използван е символът на тракийския конник, което също е логично, защото при голямото преселение на народите такова смесване между траки и българи се е случило. Българите, също като траките са конно племе - отглеждат, развъждат и търгуват с коне. Ако при траките обаче конят не е оседлан и се използва главно за ловни и военни цели, то при българите е и тотемно животно.
- А какво установихте във връзка с езика на българите?
- Има много изследвания по този въпрос, но ние на място установихме, че българският език е сроден на ваханския и мунджанския - езиците на два народа, които живеят в Памир. На територията на няколко държави - Индия, Северен Пакистан и в една долина, която се казва Калаш - Змейовата долина. "Кала" е змей.
- Змеят е наричан у нас и хала (кхала - б.а.)?
- Именно, пославянчена е думата. Ние установихме, че хората там - тези ваханци и мунджанци, разбират текста от Именника на българските ханове: дилом е змия, твирем е номерът на месеца и т.н. Това е уникално лингвистично доказателство, че имаме обща родина. А този език, който говорят те, той не се е променял - автентичен е - езикът, на който са говорели нашите праотци.
- Може би оттам идва и различието в наименованието кан, което ние произнасяме като хан?
- Да, то е "кхана сюбиги" и е коректно да казваме "кан" - така, както са го написали нашите праотци. Кана е кралският съд и т.н... Що се отнася до сходства в бита с днешните хора на полуостров Хиндустан, в книгата им е отделено голямо място: това са шевиците, мартениците, културите, които отглеждат, между които и маслодайната роза. Ние сме един народ. Най-веселото доказателство се появи миналата година, когато пуснаха шестте филма на Майкъл Палин "Хималая" по телевизията. Той е бил в Хималаите, и то именно в долината Калаш. На него са му казали, че там живеят потомци на войниците на Александър Македонски. И когато отива там, Палин пита един местен учител:" Вярно ли е, че вие сте от потомството на войниците на Александър Македонски?.." Отговорът бил: "Да, бе, така ни казват - че петима от войниците се оженили за местни жени. Ама ние знаем, че сме българи!.." Това го има и във филма, и в книгата на Палин като документален факт. Моето посещение в същата долина ме убеди, че антропологично ние сме от един тип с тези хора. Там се подсетих и за друго: ами припомнете си пръстена на Калоян - там е изобразен дракон - ето ви пак змея - "кала"-та. Само че те го произнасят Кхала, Кхалаш. Дони беше с нас тогава - той е участник в много от експедициите, които организирам.
- А съпругата му Нети не проявява ли интерес?
- О, тя иска, но поради здравословни причини - един проблем с вътрешното ухо, не може да пътува продължително със самолет.
- Коцето-Калки ми разказа, че Дони сънувал Далай Лама, преди да се срещнете с него на път за Евересткия концерт?
- О, да. Ние го подигравахме, като ни разказваше как Далай лама му е помахал заплашително с пръст насън, което той тълкуваше като знак, че не бива да се срещат. Истината е, че се случи точно така - Далай лама направи същия жест с пръст към него и Дони едва не припадна - той и бездруго беше болен преди това. Иначе бяхме свидетели на 3-часовата медитация на Далай Лама. Аз самият поддържам много добри отношения с него и даже заредихме с книги миналата година библиотеката на неговата резиденция в Дхарамсала.


Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА

   (начало)